Понякога и колегите журналисти грешат. Даже по няколко заедно. Какъвто е случаят с екипът на „Медиапул”, автори на кореспонденцията „ГЕРБ” слага ръка върху свързан с ДСБ вестник”. Не става въпрос за информацията, че Георги Стефанов, издател на „Седем” е пристанал на Бойко Борисов. По скоро думата ми e за някои неточности около появата на вестник „Седем” на бял свят. И понеже имам повод, искам да внеса малко яснота и по този въпрос. Прочетете остатъка от публикацията »

Малко неочаквано за мен, вчера успях да чуя проекта за управление на София на Мартин Заимов. Представен не от кандидата, а от един от анализаторите в неговия щаб. И тъй като съм особено любопитен към подобен тип четива си водих дори записки. До някое време, обаче. Когато разбрах, че няма смисъл повече да скицирам си драснах една бележка, за да приключа тази част. На бележката ми пише: Прочетете остатъка от публикацията »

Вчера Явор Дачков обяви, че няма да подкрепи десният алианс в София и съответно неговия кандидат за кмет Мартин Заимов.¹ Позицията на главния редактор,предопределя и поведението на „Гласове” по време на кампанията. Жалко, защото това е един от малкото стойностни седмичници, чиято подкрепа не е без значение за десницата в София. Прочетете остатъка от публикацията »

Аз познавам друг Коритаров, не този, който гледате всяка сутрин по НТВ. Познавам го тих, замислен, с ласкав поглед, от който понякога ми е ставало неудобно. Става дума за първите дни на вестник „Демокрация” в далечната 1990-та, разбира се. Както и за първите събрания на тогавашния алтернативен на СБЖ синдикат на свободните журналисти. Прочетете остатъка от публикацията »

Малък градски репортаж

Вчера. 18 септември, вторник, 10,30 часа. Седя в една от залите на Столична община. Край дългата маса сме около  35-40 настоящи и кандидат кметове, настоящи и кандидат-съветници от СДС.¹ Срещу нас – общинари от Австрийската народна партия. Темата – местното самоуправление и най-вече децентрализацията, към която гостите проявяват отчетлив интерес. Прочетете остатъка от публикацията »

Тези дни кандидатът за кмет на десницата Мартин Заимов анонсира в рамков вид своите програмни намерения. В тях, разбира се, се съдържа и диагнозата за сегашното състояние на нещата – недостиг на капацитет за контрол върху публичните услуги за гражданите, неефективна администрация и липса на прозрачност в публичните услуги, катастрофално управление на парите на общинските фирми. Всичко това е вярно. Прочетете остатъка от публикацията »

 

Днес забелязах постинга на Митко Аврамов „Сбогом на шанса за добър кмет на София”. Знам, че не е прието тук да се коментираме един друг, но тъй като въпросът е принципен ми се ще да внеса малко яснота. Прочетете остатъка от публикацията »

Време е да се връщам към темата местни избори. Признавам   с неудоволствие. Тези, които са чели предишни постинги по темата знаят защо. И все пак, какъвто и да е халът на местното самоуправление у нас, една победа на десницата в София може да обърне политическата тенденция у нас. И то не само в полза на софиянци. Прочетете остатъка от публикацията »

Жестоко е да умреш от насилствена смърт, когато си на крачка от голяма промяна в собствения си живот и когато си преизпълнен с планове за бъдещето. И вероятно това чувство е било далеч по- мъчително за писателя, отколкото физическите страдания през последните му часове. Ето защо, ако искаме да почетем паметта му днес, 29 години след насилствената му смърт,трябва да престанем да вярваме на наивната версия, че причината са разобличителните му портрети на правешкия сатрап.  Защото истината е, че Георги Марков и семейството му са били на крачка от голяма промяна. Въпрос на седмици е било преместването им в Мюнхен, постъпването на Анабел в Радио „Свободна Европа” и най-вече стартирането на списание „Нов Златорог”.  Казано ясно, броени дни преди смърта си Георги Марков е бил направил своя избор. Този избор, който един век преди него вече са правили и други български интелектуалци, обладани от идеята за освобождение на България. На свой ред са взели своето решение и убийците. И то е било –  да се предоврати на всяка цена появата на силен емигрантски център, способен да влияе върху общественото мнение у нас.  Мисля, че все някой ден, изследователите ще погледнат на нещата и от този ъгъл. Петър Семерджиев вече го е направил в своето свидетелство от 1991 година „Какво знае и какво мога да разкажа за смъртта на Георги Марков”.

 


Днес е денят на убийците. Нещо като професионален празник. На онези, които преди 29 години впрегнаха цялата мощ на държавата, за да премахнат един гражданин. Някои от тях, като Тодор Живков и Васил Коцев, се споминаха. Други, като о.з. генерал Барбалов¹, са в оръжейния бизнес. Прочетете остатъка от публикацията »

Във вчерашното си слово премиерът Станишев обеща, че няма да се намесва в ценообразуването. И със сигурност няма да го направи.

Има, обаче, още един пазар, който кабинетът не може да си позволи да наблюдава публично. Още по-малко да информира обществото за цените на търговците. Прочетете остатъка от публикацията »